Гоблените, моя гордост

Да рисувам икони е поредна мечта, която сбъднах.Рисуването никога не ми е било силна страна, даже напротив, но като не става по един начин, става по друг. В това се уверих многократно. Впечатлявам се от красотата на бродираните картини. В един момент реших и аз да опитам. Започнах, разчитайки на себе си  и се учих в последствие от интернет. Първият гоблен, с който си доказах, че мога да "рисувам" с игла и конци, беше "Благовещение" на "Милена стил".

След това избрах да опитам с по- сложен- "Йерусалимската Света Богородица" по схема и дизайн на "Солария". Наистина бродирането ми вървеше бавно, защото имах и куп други дейности. Като време вложих година или малко повече, но си заслужаваше всеки бод. Тази икона наистина има невероятна сила.

Третият ми готов гоблен е на отец Серафим от Руската църква в София, по схема на "Български гоблен". 
С него се справих по- бързичко, само за 6 месеца.

Опитвам се да завърша "Казанската Света Богородица" по схема отново на "Солария", по която работя много бавно. Има участъци с ламе, а то се шие с много търпение 😉 .

Направи ми впечатление, че когато шиех всеки един от тези гоблени, ми вървеше по вода с каквото и да се захванех, все хубави неща ми се случваха.



Вили 

снимки: личен архив