Кътчето на Вили: Един септемврийски ден на разходка в Княжество Монако

Здравейте!

Отдавна имам желанието да опиша пътешествията си, но поради ред причини чак сега идва времето му. Дълго размишлявах как да поднеса информацията- дали в хронологичен вид, дали държава след държава или всеки град по отделно на произволен принцип. Избрах последния вариант, защото всяко място заслужава да отделя време и да го представя през моите очи на турист. Напълно естествено и нормално е всеки читател и пътешественик да види в описанията „своето“.

Самата аз преди да тръгна към определена дестинация, „проучвам“ в снимки къде отивам, ей така, от любопитство. До места, които не съм посетила и на този етап няма възможност да отида, „пътувам виртуално“.
Колкото повече пътувам, се уверявам, че по- красива от България няма! Избягвам ежедневните теми на недоволство и подобни, и по света ги има.Няма да наблягам на тях. Нашата територия и ние като българи по нищо не отстъпваме. Може би ни е необходимо да усетим самочувствието си. Имаме с какво да се гордеем. И ние сме част от България!

Снимките, които представям са мои, авторски- любителски. Практически няма възможност да поместя всички снимки, с които разполагам, но ще се постарая да представя най- важното в подробности. Предпочитам да разказвам визуално чрез снимки и с малко думи, отколкото много текст и скромен снимков материал.Ще споменавам умишлено съвсем малко текстова информация, в предвид, че вече има предостатъчно в интернет- пространството.

Ще се радвам да съм Ви полезна с информацията или поне да Ви "разходя" до различните краища, които имах шанс да видя. Ако съм Ви вдъхновила да посетите лично някое от тях, ще съм много щастлива!

Приятни „ виртуални пътешествия“ и престой в моите пътешественически постове!Наслаждавайте се!

Благодаря Ви за отделеното време!

Нямам аристократично потекло, в училище историята и географията не ми бяха приоритет (за разлика от чуждите езици), въпреки че са интересни. Обаче все така се случва, а и ми е приятно да пътувам и посещавам различни европейски градове, в които са живели принцеси, принцове, кралици и още височайши особи от световната история. За всички тях ще пиша в следващите ми статии.

Напред към...Монако!!!

Като първа "спирка" избрах княжество Монако, разположено на френската ривиера; град- държава и втората най- малка страна в света след Ватикана.
Ако някой някога беше ми казал, че ще имам късмета да посетя това местенце, щях да се изсмея невярващо, но...има и такива моменти и всичко е възможно.

От няколко години придобих навика през юни да си подарявам екскурзия (организирана, с туристическа агенция) поради мой си личен празник. Така поредния юни избрах дестинация „Френска ривиера“, в която влизаше и Монако. До последно се радвах и не можех да повярвам къде отивам. Няколко дни преди екскурзията обаче, от туристическата агенция ми се обадиха, че поради недостатъчен брой желаещи, екскурзията се анулира и се пренасочих по друг европейски маршрут. Обаче като си наумя нещо, то се получава. Три месеца по- късно в сайта на агенцията се появи потвърдена екскурзия за желаната посока и аз без колебание се записах.

Годината е 2012, месец септември, датата не я помня вече. Аз, Вили- пътешественик в главната роля.

След закуската в Ница поехме с автобуса и за относително кратко време се озовахме в Монако.

Княжеството се дели на 4 части:

-според едни източници- общини;

-според други- квартали;

-според трети- райони;

Както и да се наричат, това са:

-Старият град- Монако вил, разположен върху скала.

-Монте Карло- съчетание на бизнес, забавление, жилищна и курортна област.

-Фонтвиел- най- новата застроена площ до морето.

-Кондамин- районът около пристанището.

Едно от нещата, което ме впечатли, беше чистотата, нямаше прашинка, какво останало до отпадъци по земята. Пространството е застроено, но така че "има въздух", което беше интересно как всеки сантиметър е зает, но всичко е точно премерено.

Старият град.

Автобусът ни остави и изчака на закрития паркинг в скалата, а групата поехме нагоре с асансьори и ескалатори. Не можех да повярвам как всеки сантиметър е толкова добре премислен. В по- горните нива на скалата имаше магазин, заведение за бързо хранене и най- вече необходимите за туристите туристически информационен център и wc.

-Океанографският музей е разположен на скалата с панорамен изглед към морето. Сградата прилича на дворец и е в непосредствена близост с градината на принцеса Грейс Кели.
До 1988 директор на музея е бил самия Жак Ив Кусто.

-Ботаническата градина/ парк на принцеса Грейс- приятно място за отмора на местни и туристи.

Паметник на принц Албер I.

Това съоръжение също ми попадна на погледа. Предварително предвидено и поставено специално да придържа клона, така че да се избегне инцидент с посетител.

Как да пропусна снимка с такъв симпатичен кръгъл кактус 😊?

Алеята, която води до двореца.

-Дворецът на фамилия Грималди и смяна на караула:

Изведнъж се появи народ, все туристи като мен, от всички краища на света. Снимах с вдигнати нагоре ръце и фотоапарат в тях, дори не виждах какво излиза, но съм доволна от резултата.

След смяната на караула:

Част от магазините за сувенири около двореца:

С поглед към Фонтвиел:

Статуя пред двореца:

Накъдето и да се обърне човек- все яхти вижда 😉.
Противоположно на по- горните снимки "с поглед към Фонтвиел"- поглед към Монте Карло (насреща) и Кондамин (встрани, сградите на преден план с яхтеното пристанище, в близост до надписа ми).

Кондамин- сградите на преден план, по- близо до надписа. В по- далечен план- високите сгради- Монте Карло.

Както се появи народът от нищото за смяната на караула, така и изчезна, сякаш се изпари...

Още едно магазинче за сувенири пред обектива, в близост до двореца:

Мисля, че това беше административна сграда или сградата на парламента им. Не съм сигурна и не споря, да не Ви заблуждавам.

Църквата "Свети Николай", в която се извършват официалните церемонии и мястото, където почиват Принцеса Грейс и Принц Рение.

Разделихме се със стария град и поехме към Монте Карло. Пътят ни беше пистата на Формула 1, преминахме и през тунела, който ще видите малко по- надолу в снимките. Отново автобуса ни паркира в подземен паркинг, който беше препълнен с автобуси и туристи. Имах чувството, че ще се загубя на паркинга и няма да си намеря групата на връщане, ще се наложи да остана в Монако 😉. Ама късмет, намерихме се с групата.

В посока- Монте Карло, въпреки табелите.

Тунелът:

Стълбите, които виждате, ми се видяха едни от най- стръмните, но пък са част от пътя към уникална гледка и...

Легендарното казино. Не успях да вляза в него по много причини- главно ограничено свободно време. Предпочитах фотосесията отвън.